КOКО̀PЧA СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Разг. Гледам вторачено, втренчено, като широко разтварям очите си; кокоря се, пуля се. Той беше възнисък, широкоплещест, с голяма глава и силно изпъкнали очи. „Какво се кокорчиш като жаба?“ Й. Йовков, ЖС, 34.
2. Прен. Разг. Надувам се, перча се, ежа се, гордея се; кокоря се. Той беше уж поомекнал и понавел глава, не се кокорчеше както преди, ала току измърмори нещо: — Колхози ще правите, а? Кр. Григоров, ТГ, 116. — Не ги познаваш, младо, германците... — Не си ги видял през Първата война. Пак така се кокорчиха. Д. Кисьов, Щ, 30-31. А Минчо Хубавеца, издокаран в нови беневреци, .., се кокорчеше и трудно можеше да се разбере кога приказва и кога пее. Кр. Григоров, Р, 210. Кокорят ся и ся дръжат наголямо в обществото, без да им мигне око. Й. Груев, СП (превод), 7.
3. Диал. За птица — разпервам крилата си, напервам се; кокоря се. И все дигаше глава [гъсокът] и все се кокорчеше някак смешно и важно. Й. Йовков, АМГ, 164.